еми то живота като стане еднообразен и като се почувстваш удома си и какво да пишеш то е едно и също всеки ден 
Пследно гледахме аватар на 3Д на марийка и хареса на мен не толко много ми е плосък такъв сюжет някак си.
Сега се опитвам да се навия да отида на плуване след 10 минути… да видим как ще се справя
хай до скоро
И оттам идва и вълнението – какво да си сготвим.. пак То едно да премахнеш нещо от диетата си, ама ние решихме, че е по-добре да добавим. Тук и без друго магазините са пълни с неща, които за сефте виждаме.. поне да ги опитаме И какво, какво.. Миналата година бяхме на едно еко-изложение и там ни казаха, че имало местни органик ферми, които предлагат през лятото да ти доставят кошница пълна с произведените от тях неща. Което значи местни, сезонни и добре гледани плодове и зеленчуци (макар че има и някои ферми за мляко, яйца и месо). И си викаме – екстра, баш това ни трябва, записваме се. Е да, ама не. Оказа се, че сме позакъснели и всички ферми, които доставят на нашто островче или сравнително на удобно място на острова на Монтреал са вече запълнени.. И какво, какво.. Намерихме една, която прекупува от местни и не местни органик ферми, слага в кошници и носи по къщите. Това означава през лятото все пак местна, сезонна и добре гледана кошница, но през зимата (която тука, бога ми, е мнооооого дълга) кошница също си има. Вярно, няма да си познаваме фермера, ама по-добре така, отколкото на ябълки, моркови и целина цяла година още, дорде можем да се запишем при някоя от малките местни фермички. (А казвам ябълки, моркови и целина, защото това са единствените 3 неща, присъстващи в органик секцията в магазина ни редовно. Всичко друго е празник като го има) И така, речено-сторено, записахме се. И минлия четвъртък първата ни органик кошница беше доставена в найлонови пликчета (но био-разграждащи се 
) до нашата врата Демонстрирам съдържанието: Както и двамата не обичаме печена тиква, се разтърсихме и крайният резултат беше едно супер люто индийско къри от тиква, картофи и тофу, с което изядохме поне едно кило ориз много вкусно иначе. Но въпреки чудесната рецепта за аспержито.. ми гадно си е Има си някои неща, които ще си останат единствено полезни Чакаме утре новата кошница да видим какви кулинарни предизвикателства ще ни предложи
) веднага ме упъти към някакво много, ама много прекрасно малко ресторантче, ама да си оближеш пръстите било. Е то това хубаво, ама много далеч. Ако тръгнем на там с градския транспорт след автобус, метро, автобус, още един автобус и около 2 часа ще стигнем. А то януари месец, навън дърво и камък от студ се пука, -30 градуса, духа, навява преспи… Колкото и да съм фен на индийската кухня, чак толкоз не съм. Но още тогава дадох обет – първото нещо, което ще направим като си купим кола, ще е да идем да опитаме толкоз ли, аджеба, е чуден чудният ресторант. Ресторантът беше доста приятен, но нищо чак толкова забележително.. Ама виж, Сивикът! Натиснеш едно копченце на ключовете – отключват се вратите, натиснеш едно копченце на вратата – сваля ти стъклото, натиснеш едно копченце на таблото – почва да ти духа студено :) С моето експертно и компетентно отношение мога също така да споделя и друго основно качество на колата – много приятен син цвят е Купихме си я от една женица и нейната дъщеря – иранки. Докато се возехме с тях да водим Сивика на преглед и да му оправяме документите не пропуснах да ги накарам да препоръчат добър ирански ресторант в Монтреал Имаме списък с 3 И вече няма да трябва да чакаме месеци, преди да ги опитаме
Приятен син цвят, а?
А? А? А?
Тук дори се виждат някои от чудодейните копченца
И докато съм на вълна ‘новини’ – този петък евентуално и аз ще ставам шофьор. Изпитът ми е в 8:10 сутринта.. направо не знам как ще отлепя очи в този абсурден час (6 и половина), но дано успея, че иначе следваща дата – след повече от 2 месеца. Драма. От утре почвам уроци. Така, де, почвам е силно казано. Но ще имам 3 преди изпита. Преди доста години съм карала кола с автоматични предавки за последно, и макар всички да разправят колко е по-лесно, предполагам ще има да се чудя какво да правя с единия крак и едната ръка в началото. Да стискате палци ми беше мисълта Хайде, до скоро
Ехо от 100 години не съм писала.. не знам дали някой го чете все още, одавна не съм получавала е-мейли с вашите коментари. Пролетта дойде и при нас. Преди 2 дена излязохме с Ичо на разходка с колелетата и фотоапарата из наш’то островче. Много блага сутрин. Та да споделя малко снимки (за доказателство, че и тук може да няма сняг)
Цветя всички сте виждали, ама не мога да им се нарадвам.. бая време ги чаках..
Тукашната зима се оказа по-дълга отколкото студена и накрая откровено казано си ни беше дошло до гуша. Като затворници на Монтреал се чуствахме – без кола и без време, Ичо стана първи приятел с компютъра, а аз с литературата за училище и метро-спирките.
Но сега навън има цвят!!!
И е красиво, и разнообразно, и примамливо, и топличко, и романтично..
.. и уханно, и вдъхновяващо, и прераждащо, и удивително..
Това е единствената снимка, която не е от нашия остров, ми в центъра близо да мойта работа. От 2 седмици ръчкам Ичо да дойде да ги види тези дървета и лалета, ма той много удобно си се чуства в градинките до нас и не мърда от там
И ако не в градинките, то на кейчетата
Голямо излежаване, голямо прозяване, голямо блаженстване под слънцето. Не го гледайте, че е с яке – то щото духа. Иначе слънцето си топли вече, даже понякога търсим сянката..
Голям е кеф е да караш колело. Като дойдохме тук се мръщихме колко било равно, но сега се оказва приятно – много рядко има нагоре-надолу и това прави карането много леко – още първия път като се качихме на колелетата минахме 50 километра! Вярно, след това не можехме да си седнем на натъртените дупета, но си струваше
Още блаженство под слънцето.
Имаме си на островчето едно малко паркче защитено, в него не дават цветя да се берат, кучета да се разхождат без каишка, да ходиш извън обозначените пътеки. И в това защитено паркче има езерце..
И в езерцето живее ето туй пиле. И всеки път като отидем до там, пилето си седи на някой клон стърчащ от езерото. Не мърда оттам. Седи си, чопли си крилата, върти се насам-натам, но не мърда. И го разбирам – кеф си е
Много ме удивяват безкрайните цветове.. След толкова нюанси на бялото, всичко различно кара окото да се празнува. Обичам цветно!
И за днес бяхме запланували разходка с колелетата, ама се е извил един вятър.. дърветата пред нас се огъват на 2! Та си седим вкъщи, всеки се сгушил с по компютър в скута и цъкаме, дремем, четем, гледаме филмчета, пак дремем, пак цъкаме. И само гледаме да издебнем другия да стане на някъде и се почва ‘Така и така си прав..’ Хайде, радвайте се и вие на вашата пролет, пък и пуснете по някой комнтар, та да знаем, че все още се появявате тук
malko snimchici sym kachil v picasa.
па вече не ходя и на работа та съвсем не ви пиша а е важно да се пазят записки
Та новостите ходих на 3 урока по кормуване и после на изпит на изпита се справих блестящо явно ( аз не знаех де чак после като ходих да си вземам резултата разбрах ( тя изпитващата каза че имам 100% ама аз не разбрах какво значи това докато бяхме в колата))
та отивам да си подам документите за книжка и хората дето са зад гишетата ме поздравяват за добрия резултат … и аз мигам такъв и благодаря мислейки си, че нещо са си любезни така както обикновенно… па по едно време тоз човек дето ми прави документите вика абе аз съм тука от години и не съм виждал някой да си вземе изпита със 100% и аз викам е тоя е супер любезен и по по едно време той сочи нещо и вика гледай гледай и се обръща към съседа си от ляво и съседа си от дясно и им показва моя изпитен лист и всички такива гледат хилят се и поглеждат към мен и ми честитят… и си викам е тука вече нещо е прекалено не може чак па в такъв възторг да изпадат. И го питам тоя абе ти верно ли не си виждал да си взема друг изпита с 100%? и той вика абе… мисли…. виждал съм ама много рядко и никога не съм виждал да са написали такова нещо на мястото за коментари! и ми показва и на мястото за коментари пише “WOW!” от изпитващата сиреч много шашната и аз се надух като глист на ламарина рииш ли та ся се хваля.
Дадоха ми едно листче с което вече мога да карам докато си получа пластмасовата карта ама аз си я чакам нея … и като дойде почвам да обикалям по обяви за коли и по авто къщи. Аз сега гледам активно в интернет за обяви де ако изпадне нещо хубаво ще се юрна ама за сега нищо впечатлително не е изпадало та си чакам картата.
Харесал съм Хонда сивик Honda civic 1998 година щото е на 11 години ( няма да плащам данък на правителството за това, че я купувам тоест ще плащам ама по каквато сума обявим тоест можем да се разберем да обявим 300$ примерно и на тях да платя а не 3000 както реално ще е. Решили сме да отделим 4000 за кола тоест търся кола за 3000 и остават 1000 за ремонти. Та гледам ги тия хонди… много скъпи да му се не види… ама се кефя, че се продават хонди на по 3100000км в движение при това на добра цена а ние търсим нещо под 180 000 тоест ще има бая пътуване да види преди да я до амортизираме Имаме обаче определени изисквания. 1-во да е с ръчни скорости щото да харчи по-малко 2-ро да харчи млко 3-то да има въздушни възглавници поне за шофьора и пътника до него 4-то да има климатик и 5-то да има ABS … последното от които изглежда почти непосилно за коя от този клас от тази година… ама все още не сме се предали и чакаме да изпадне .
Преди няколко дена з амалко да се подлъжа да ходя да гледам една по-голяма Accord с 2.3литра двигател. Ама нещо не го усетих правилно по едно време и в поседния момент се отказах дори да ходя да я гледам. и се установихме трайно на по-малкия клас кола.
Освен това тук се запролетява… верно, че днес валя сняг… ама дървото пред прозореца вече не е цялото в пъпки ми самите пъпки почнаха да се отварят… и не че има листа ама стана едно по-рошаво което ни кефи . А преди няколко дена беше толкова топло, че седяхме в центъра в една градинка между небостъргачите и се печахме на слънце… по случая на марийка и изгоря гърба там дето не се покриваше от блузката която носеше…. ама беше само един такъв ден и сега се е закротило и от 4-5 дена вали ту дъжд ту сняг. ама го чакаме да се стопли де няма де да ходи
Във връзка с това предприехме търсения на колела и други средства за забавление и предвижване в топло време та колела още не сме харесали ама мари си купи кънки ролери и сега понеже на вън вали а па на нея и е мерак и бръмчи с тях от време на време в апартамента много им се радва и аз и се радвам.
На нея и свършиха масажите и сега и остана само училището по анатомия ( на което аз незнайно защо викам биология постоянно ). Та малко и във време ще се види. Освен това вече е направила уговорката с шефовете си и следващия уикенд ще и бъде първия свободен и от там на сетне всеки уикенд ще и е свободен като веднъж ще е петък и събота а веднъж ще е събота и неделя. Важното е, че ще имаме свободно време по едно и също време и ще можем да го прекараме заедно ако си поискаме . Та тъй като идва първия свободен уикенд и марийка вика искам да го отпразнуваме някак си… та сега ще мислим как да го отпразнуваме като още нямаме кола да излезнем от монтреал … ама скоро и това ще се уреди
Аз пак си бачкам от вкъщи… приятно е да работиш нещо дето малко или много познаваш вече не че пак не се нервя от време на време де ама поне не пътувам по 3 часа всеки ден и поне правя малко парици колкото и малко да са те
Растенията ни растат… малко бавно, щото няма много светлина с тия дъждове ама растат… вече даже хапнахме първата реколта магданоз и сега чакаме втората подрязвам го с ножичка много е яко.
Аз чета за гори и екология като цяло… и се побърквам от ентусиазъм направо ми се иска да вземем някакво малко местенце и да почнем да го експериментираме . Като първа крачка решихме да си направим компост в апартамента за да си превръщаме органичните отпадаци в хумус та сега ще си вземем червеи и ще почнем да ги използваме като преработвателна станция ще е много интересно…
а за нещата дето пиша във фейсбук направихме и отделен блог за да може и хората дето не ползват фейсбук да имат достъп.
ето го и адреса http://icho.sektata.org/
да му се наслаждавате и да пускате коментари ей!
направили сме някои снимчици ама не сме ги прехвърлили на компютъра все още… та като ги прехвърлим ще ви уведомя… то едно и две ли са
купихме си колонки… даже два вида щото първите не ми харесаха та сега ще връщам първите и оставаме със вторите които вадят впечатлителен звук за размера си. и доста ме радват като цяло… само един гаден син диод имат дето ми бърка в здравето ама… то па не може по това да ги избирам егати.
ми за това се сещам за сега…
надявам се всички сте добре ние сме добре
до скоро писане
хех седя си на работа пак за последно дойдох 20 минути преди края на деня да кажа на шефа че напускам
ма тя ме помоли да изчакам до затварянето на пазара и ся си седя на компютъра и си цъкам некви неща и си чакам…
не отварям позиции щото не ми се струва редно знаейки че ще напускам да отварям позиции.
снощи бачках от вкъщи на форекса нищо не успях да постигна цяла нощ за сметка на това си припомних колко е гадно да не спиш през нощта
ама някак си никога не се събират всички хубави неща на едно място
сега ще питам и шефа (Бил ) дали новата платформа ще позволява да имат и дистанцирани трейдъри. Ако има екстра ама иначе наистина 3 часа път всеки ден са твърде много …. и те поне да ми плащаха че да се успокоявам нещо ма вече минаха 4 месеца без да изкарвам пари и всеки ден да пътувам по 3 часа … и така както ги виждам нещата в следващите 2 месеца няма да се промени коренно положението та не можах да остискам бая нервички се искат да ходиш на работа и да не ти плащат поне да си седя вкъщи и да се опитвам да правя малко парички на форекса
вчера ми е звънял някой по телефона докато сме пускали пералнята с марийка и не съм го чул… и ся не знам кой ми е звънял… дали са ми звънели от шофьорските или от работа… не знам щото аз 4 дена тая седмица не се вястнах изобщо и не се обадих аз исках още понеделник ама така се завъртяха нещата с кормуване и прочее, че не успях да отделя 4 свободни часа за да кажа на на Бил че напускам лично и си мислих мислих и не ми хареса идеята да го правя по телефона някак си неуважително такова… па той не е виновен човека винаги е бил много мил с мен та така има още минути до затваряне на пазара
до скоро ви казвам
Бе я аз да ви поняпиша малко
начи в неделя вечерта решихме, че ще напускам и се връщам към форекса
днес е вторник вечер и аз още не съм казал на шефа, че съм напуснал ма утре мисля да ида.
обаче свърших други много полезни неща през това време а именно успях да се запиша на курсове за кормуване ( за 3 часа ) и после ще ми намерят изпит много по-ранна дата от колкото ние успяхме да си намерим ( 27-ми май) . Та днес ходих на първия си час и беше много интересно за сефте карах кола с автоматични скорости и навиците да си държа ръката на скоростния лост и да натискам съединител бяха много смешни. Обаче това го преодолях горе долу след първия половин час и след това дойдоха истинските трудности а именно спазването на тукашните правила за движение … при това спазването им по начин който ще задоволи изпитващия зор братче … много е странно хем знам да карам хем не съвсем та ще взема още два часа преди изпита ама е яко! днес кара 2 тойоти короли не една ами 2 сменихме ги по средата на часа по неизвестна за мен причина
та тъй много кеф сега слънчице има и от утре го дават че ще има положителни температури около 4 градуса за следващите 5 дена което е супер и така ни е едно пролетно и светло
другото нещо да се похвалим е, че марийка успя да си смени графика на работата която запази, така че да и се паднат почивните дни в събота и неделя и понякога петък … та голям кеф щото ще имаме почивни дни заедно което е забравено нещо за нас… та ще трябва да си припомним как ставаше и какво се правеше в такива дни хаха. Малко се притеснява марийка, че паричките ще пресъхнат доста значително щото тя изкарва 2/3 от паричките през събота и неделя… обаче решихме, че има и по-важни неща… и като станем на 60 тогава ще се притесняваме за пари хихихи.
първата реколта от магданоз е готова и съвсем скоро ще си я оберем също доста приятна новина
купихме си колонки за компютъра което отлагаме от както сме дошли тука така че сме супер само дето колонките нещо никак не ни харесват и не знаем дали е щото ние сме се разглезлили с колоните които имахме в БГ или защото просто не стават…. ама са креативе … би трябвало да стават… ама ми се струва на мен че средните никак им ги няма. та имаме месец да мислим дали ни харесват и ако не да ги върнем в магазина готино е така да можеш да си купуваш неща и да ги връщаш в магазина без да ти правят проблем
също така аз си купих инструментчета хехех много обичам да си имам инструментчета па и тия бяха 15 долара егати та си ги купих… не че ги използвам нещо много ама да си ги имам да си ги използвам ако си поискам пък и да има инструменти в колата… хехех мислим за бъдещето ние
ми туй е за сега хайде сполай и до скоро
хехе пак съм аз
понеже съм главния отговорник да ви държа в течение та да кажа че марийка днес благополучно си напусна едната работа и вече ще има цели 2! повтарям ДВА! почивни дни в седмицата това е лукс на който милата ми женичка не се е радвала в последните месеци.
моята идея сега е като и размине малко екзалтацията да я прикоткъм и да ги направим 3 почивните дни в седмицата и така ще се живее по-спокойно и приятно ще има повече време за странични неща и ще е по-щастливо като цяло
иначе напускането е минало без никви проблеми разбрали са се много чудесно и приятелски и така. Супер
щяхме да ходим да купуаме ролери за мари днес обаче нещо са я извикали на другата работа по спешност та ще ни пропадне срещичката ама карай важното е че имаме едно хубаво дело за деня
освен това температурите вече достигнаха двуцифрени стойности хаха тоест 10 градуса за около 3 минути по обед хахах ама е кеф пролетно пролетно сигурно скоро ( до месец ) ще почне и да се раззеленява.
в неделя като ходихме на разходка покрай реката гледахме как ледени късове плуват по нея… мноооооого е приятно едно успокояващо такова …. хипнотизиращо направо
а пък Боян ми прати страхотна музичка и сега си слушкам
хайде до скоро
Ухааа минало си е 20 и нещо дена без да съм писал в блога сигурно ви липсваме вече не че не намираме други начини за комуникация ама все пак да си държим запис и тук за това какво се случва.
Последно се случва че сме зациклили нещо писна ни да ходим на работа и ся се чудим на къде да се чупим .
Мен нещо тия акции не ми вървят много… агресивно е всичко и много стрес ми носи. Повече от форекса което си е много
Та до сега витаехме в една такава безтегловност и нерешителност какво ще правим свързано с работите ( за марийка след малко ще кажа) ама преди няколко дена реших че ще дам последен шанс на акциите до първата седмица на април ( когато знаете какво светло събитие се е случило нали? :Д ) там и в момента си изпробвам последно измислената система за търговия на акциите и искам да и дам още 3 седмици и след това ако не е дала хубав резултат изобщо няма да си правя труда да търся нещо ново ми направо ще си се върна към форекса. Това е плана за сега
Марийка я третират като старо куче в спато дето работи и са почнали да и дават много работа… даже май твърде много. Та тя е решила да напуска другото място на което работи и да си освободи поне 2 почивни дни в седмицата за да може да си почива което аз горещо адмирирам. За момента е казала че ще работи на второто място само един ден в седмицата ама скоро възникна и идеята изобщо да се махне от там така че екстра
пътува ни се вече нанякъде та с нетърпение очакваме книжки и кола… обаче виждаме зор да се запишем за практически изпит щото постоянно им дават заето телефоните. ама ще го измагерим някак си тва не може да ни спре
та така за работите.
За времето… времето се постопли и вече имаме положителни температури + слънце на което се радваме много и в неделята ходихме на разходка покрай реката даже и то след на марийка работата, а преди това аз се бях срещнал с едни приятели на ангел и тях ги разхождах из острова и после дойдоха фреи и стан със мики ( други хора от форума ) и караха ролери на едно локално паркингче на островчето защото велосипедната пътека все още е мокра и покрита с лед и сняг на много места. Та аз прекарах по-голямата част от неделята навън беше приятно и сега лицето ми е хванало лек загар и си го чувствам . Днес даже дойдох на работа с лекото си яке и тениска от долу което си е доста добре . Чувствам че скоро ще дойде време за стрижене :Д мухахах! с нетърпение го очаквам тоя момент. Все пак ще изчакам още малко щото всеки ден си има отрицателни температури все още а гола глава на под 10 градуса е доста… чувствително нещо
Друго какво да ви кажа … пазаруваме си с кредитна карта хихихи много е интересно
също така си вземаме адски много неща от библиотеката която е … доста странно място бих казал едно такова дето се самообслужваш търсиш си сам вземаш си сам отчиташ че си взел сам връщаш сам всичко сам и служителите само ти помагат ако изпаднеш в някакво затруднение… странно
готиното обаче е че има двд-та в библиотеката и по случая ние гледаме Фриендс на ново и сцрубс си взехме да гледаме също :Д
ям ям токущо си хапнах на работа и се връщам да ви допиша
та какво друго радвам се на кака на постовете за деян много и си ги чета на работа и си се хиля
започнах да пиша едни еко статийки във фацебоок за да разпространявам нещата дето съм научил в по-лесна за асимилиране форма. и ми е доста приятно да го правя някак си ми е приятно да пиша за екология въпреки че е свързано със осъзнаването какви свине сме ние хората… без да искам да обидя прасетата
всички в офиса са болни… аз миналата седмица четвъртък и петък не идвах на работа че почувствах че организма ми се бори с нещо и го преборих и не се разболях ( много горд от което) обаче днес идвам ( понеделник ) и пак има некви болни хора… да му се невиди никак не е нормално да си болен и да ходиш на работа не мислите ли ? ние сме 40 човека в една стая седим затворени по цял ден… какво мислят че ще се случи като дойдат болни на работа.
А па после на мен ще гледат зле за дето не идвам на работа… па аз не идвам щото другите идват болни! е… и щото ми е писнало малко де ама преди всичко щото другите са болни
ми тъй е за сега харе до следващия път
