приключението

Да попиша малко и тук, че нещо на твърде много места почнах да пиша и творческата муза ми се изразходва преди да съм стигнал до тук па вече не ходя и на работа та съвсем не ви пиша а е важно да се пазят записки

Та новостите ходих на 3 урока по кормуване и после на изпит на изпита се справих блестящо явно ( аз не знаех де чак после като ходих да си вземам резултата разбрах ( тя изпитващата каза че имам 100% ама аз не разбрах какво значи това докато бяхме в колата))
та отивам да си подам документите за книжка и хората дето са зад гишетата ме поздравяват за добрия резултат … и аз мигам такъв и благодаря мислейки си, че нещо са си любезни така както обикновенно… па по едно време тоз човек дето ми прави документите вика абе аз съм тука от години и не съм виждал някой да си вземе изпита със 100% и аз викам е тоя е супер любезен и по по едно време той сочи нещо и вика гледай гледай и се обръща към съседа си от ляво и съседа си от дясно и им показва моя изпитен лист и всички такива гледат хилят се и поглеждат към мен и ми честитят… и си викам е тука вече нещо е прекалено не може чак па в такъв възторг да изпадат. И го питам тоя абе ти верно ли не си виждал да си взема друг изпита с 100%? и той вика абе… мисли…. виждал съм ама много рядко и никога не съм виждал да са написали такова нещо на мястото за коментари! и ми показва и на мястото за коментари пише “WOW!” от изпитващата сиреч много шашната и аз се надух като глист на ламарина рииш ли та ся се хваля.

Дадоха ми едно листче с което вече мога да карам докато си получа пластмасовата карта ама аз си я чакам нея … и като дойде почвам да обикалям по обяви за коли и по авто къщи. Аз сега гледам активно в интернет за обяви де ако изпадне нещо хубаво ще се юрна ама за сега нищо впечатлително не е изпадало та си чакам картата.

Харесал съм Хонда сивик Honda civic 1998  година щото е на 11 години ( няма да плащам данък на правителството за това, че я купувам тоест ще плащам ама по каквато сума обявим тоест можем да се разберем да обявим 300$ примерно и на тях да платя а не 3000 както реално ще е. Решили сме да отделим 4000 за кола тоест търся кола за 3000 и остават 1000 за ремонти. Та гледам ги тия хонди… много скъпи да му се не види… ама се кефя, че се продават хонди на по 3100000км в движение при това на добра цена а ние търсим нещо под 180 000 тоест ще има бая пътуване да види преди да я до амортизираме :)  Имаме обаче определени изисквания. 1-во да е с ръчни скорости щото да харчи по-малко 2-ро да харчи млко 3-то да има въздушни възглавници поне за шофьора и пътника до него 4-то да има климатик и 5-то да има ABS … последното от които изглежда почти непосилно за коя от този клас от тази година… ама все още не сме се предали и чакаме да  изпадне .

Преди няколко дена з амалко да се подлъжа да ходя да гледам една по-голяма Accord  с 2.3литра двигател. Ама нещо не го усетих правилно по едно време и в поседния момент се отказах дори да ходя да я гледам.  и се установихме трайно на по-малкия клас кола.

Освен това тук се запролетява… верно, че днес валя сняг… ама дървото пред прозореца вече не е цялото в пъпки ми самите пъпки почнаха да се отварят… и не че има листа ама стана едно по-рошаво което ни кефи :). А преди няколко дена беше толкова топло, че седяхме в центъра в една градинка между небостъргачите и се печахме на слънце… по случая на марийка и изгоря гърба там дето не се покриваше от блузката която носеше…. ама беше само един такъв ден и сега се е закротило и от 4-5 дена вали ту дъжд ту сняг. ама го чакаме да се стопли де няма де да ходи

Във връзка с това предприехме търсения на колела и други средства за забавление и предвижване  в топло време та колела още не сме харесали ама мари си купи кънки ролери и сега понеже на вън вали а па на нея и е мерак и бръмчи с тях от време на време в апартамента много им се радва и аз и се радвам.

На нея и свършиха масажите и сега и остана само училището по анатомия ( на което аз незнайно защо викам биология постоянно ). Та малко и във време ще се види. Освен това вече е направила уговорката с шефовете си и следващия уикенд ще и бъде първия свободен и от там на сетне всеки уикенд ще и е свободен като веднъж ще е петък и събота а веднъж ще е събота и неделя. Важното е, че ще имаме свободно време по едно  и също време и ще можем да го прекараме заедно ако си поискаме ;). Та тъй като идва първия свободен уикенд и марийка вика искам да го отпразнуваме някак си… та сега ще мислим как да го отпразнуваме като още нямаме кола да излезнем от монтреал … ама скоро и това ще се уреди

Аз пак си бачкам от вкъщи… приятно е да работиш нещо дето малко или много познаваш вече не че пак не се нервя от време на време де ама поне не пътувам по 3 часа всеки ден и поне правя малко парици колкото и малко да са те

Растенията ни растат… малко бавно, щото няма много светлина с тия дъждове ама растат… вече даже хапнахме първата реколта магданоз и сега чакаме втората подрязвам го с ножичка много е яко.

Аз чета за гори и екология като цяло… и се побърквам от ентусиазъм направо ми се иска да вземем някакво малко местенце и да почнем да го експериментираме . Като първа крачка решихме да си направим компост в апартамента за да си превръщаме органичните отпадаци в хумус та сега ще си вземем червеи и ще почнем да ги използваме като преработвателна станция ще е много интересно…
а за нещата дето пиша във фейсбук направихме и отделен блог за да може и хората дето не ползват фейсбук да имат достъп.

ето го и адреса http://icho.sektata.org/

да му се наслаждавате и да пускате коментари ей!

направили сме някои снимчици ама не сме ги прехвърлили на компютъра все още… та като ги прехвърлим ще ви уведомя… то едно и две ли са

купихме си колонки… даже два вида щото първите не ми харесаха та сега ще връщам първите и оставаме със вторите които вадят впечатлителен звук за размера си. и доста ме радват като цяло… само един гаден син диод имат дето ми бърка в здравето ама… то па не може по това да ги избирам егати.

ми за това се сещам за сега…

надявам се всички сте добре ние сме добре

до скоро писане