Ехо 
Цветя всички сте виждали, ама не мога да им се нарадвам.. бая време ги чаках..
Тукашната зима се оказа по-дълга отколкото студена и накрая откровено казано си ни беше дошло до гуша. Като затворници на Монтреал се чуствахме - без кола и без време, Ичо стана първи приятел с компютъра, а аз с литературата за училище и метро-спирките.
Но сега навън има цвят!!!
И е красиво, и разнообразно, и примамливо, и топличко, и романтично..
.. и уханно, и вдъхновяващо, и прераждащо, и удивително..
Това е единствената снимка, която не е от нашия остров, ми в центъра близо да мойта работа. От 2 седмици ръчкам Ичо да дойде да ги види тези дървета и лалета, ма той много удобно си се чуства в градинките до нас и не мърда от там
И ако не в градинките, то на кейчетата
Голямо излежаване, голямо прозяване, голямо блаженстване под слънцето. Не го гледайте, че е с яке - то щото духа. Иначе слънцето си топли вече, даже понякога търсим сянката..
Голям е кеф е да караш колело. Като дойдохме тук се мръщихме колко било равно, но сега се оказва приятно - много рядко има нагоре-надолу и това прави карането много леко - още първия път като се качихме на колелетата минахме 50 километра! Вярно, след това не можехме да си седнем на натъртените дупета, но си струваше
Още блаженство под слънцето.
Имаме си на островчето едно малко паркче защитено, в него не дават цветя да се берат, кучета да се разхождат без каишка, да ходиш извън обозначените пътеки. И в това защитено паркче има езерце..
И в езерцето живее ето туй пиле. И всеки път като отидем до там, пилето си седи на някой клон стърчащ от езерото. Не мърда оттам. Седи си, чопли си крилата, върти се насам-натам, но не мърда. И го разбирам - кеф си е
Много ме удивяват безкрайните цветове.. След толкова нюанси на бялото, всичко различно кара окото да се празнува. Обичам цветно!
И за днес бяхме запланували разходка с колелетата, ама се е извил един вятър.. дърветата пред нас се огъват на 2! Та си седим вкъщи, всеки се сгушил с по компютър в скута и цъкаме, дремем, четем, гледаме филмчета, пак дремем, пак цъкаме. И само гледаме да издебнем другия да стане на някъде и се почва ‘Така и така си прав..’
