Bombay Choupati (индийският ресторант)
Имам си един клиент.. Тъй, де, имам си много, ама този е по-специален, защото е индиец. То дори това не му е толкова специалното, колкото това, че ме намери във facebook. И много приятен човечец се оказа. И мине, не мине, пък се разчатим с него. Една нощ в самотния януари стана дума за индийската кухня и това какви благини носи тя на изгладнелия премръзнал човек.. Ганеш (да, така се казва индиецът! Наште разговори са малко като в онази книга - Разговори с бога 
) веднага ме упъти към някакво много, ама много прекрасно малко ресторантче, ама да си оближеш пръстите било. Е то това хубаво, ама много далеч. Ако тръгнем на там с градския транспорт след автобус, метро, автобус, още един автобус и около 2 часа ще стигнем. А то януари месец, навън дърво и камък от студ се пука, -30 градуса, духа, навява преспи… Колкото и да съм фен на индийската кухня, чак толкоз не съм. Но още тогава дадох обет - първото нещо, което ще направим като си купим кола, ще е да идем да опитаме толкоз ли, аджеба, е чуден чудният ресторант.
И преди седмица опитахме!! С чистак-бърсак новия ни 13 годишен Сивик
Ресторантът беше доста приятен, но нищо чак толкова забележително.. Ама виж, Сивикът! Натиснеш едно копченце на ключовете - отключват се вратите, натиснеш едно копченце на вратата - сваля ти стъклото, натиснеш едно копченце на таблото - почва да ти духа студено :) С моето експертно и компетентно отношение мога също така да споделя и друго основно качество на колата - много приятен син цвят е Купихме си я от една женица и нейната дъщеря - иранки. Докато се возехме с тях да водим Сивика на преглед и да му оправяме документите не пропуснах да ги накарам да препоръчат добър ирански ресторант в Монтреал Имаме списък с 3 И вече няма да трябва да чакаме месеци, преди да ги опитаме
) веднага ме упъти към някакво много, ама много прекрасно малко ресторантче, ама да си оближеш пръстите било. Е то това хубаво, ама много далеч. Ако тръгнем на там с градския транспорт след автобус, метро, автобус, още един автобус и около 2 часа ще стигнем. А то януари месец, навън дърво и камък от студ се пука, -30 градуса, духа, навява преспи… Колкото и да съм фен на индийската кухня, чак толкоз не съм. Но още тогава дадох обет - първото нещо, което ще направим като си купим кола, ще е да идем да опитаме толкоз ли, аджеба, е чуден чудният ресторант.И преди седмица опитахме!! С чистак-бърсак новия ни 13 годишен Сивик
Ресторантът беше доста приятен, но нищо чак толкова забележително.. Ама виж, Сивикът! Натиснеш едно копченце на ключовете - отключват се вратите, натиснеш едно копченце на вратата - сваля ти стъклото, натиснеш едно копченце на таблото - почва да ти духа студено :) С моето експертно и компетентно отношение мога също така да споделя и друго основно качество на колата - много приятен син цвят е Купихме си я от една женица и нейната дъщеря - иранки. Докато се возехме с тях да водим Сивика на преглед и да му оправяме документите не пропуснах да ги накарам да препоръчат добър ирански ресторант в Монтреал Имаме списък с 3 И вече няма да трябва да чакаме месеци, преди да ги опитаме
Приятен син цвят, а?
А? А? А?
Тук дори се виждат някои от чудодейните копченца
И докато съм на вълна ‘новини’ - този петък евентуално и аз ще ставам шофьор. Изпитът ми е в 8:10 сутринта.. направо не знам как ще отлепя очи в този абсурден час (6 и половина), но дано успея, че иначе следваща дата - след повече от 2 месеца. Драма. От утре почвам уроци. Така, де, почвам е силно казано. Но ще имам 3 преди изпита. Преди доста години съм карала кола с автоматични предавки за последно, и макар всички да разправят колко е по-лесно, предполагам ще има да се чудя какво да правя с единия крак и едната ръка в началото. Да стискате палци ми беше мисълта :) Хайде, до скоро
Posted by
at
03:13:48
